Прокурорите погнаха Ковачки. Но неговите топлофикации в пет града работят, а софийската - не. На частните му дружества им разсрочиха дълга към “Булгаргаз” и ги снабдяват с гориво. На софийската гориво не дават. Тя е държавно-общинска, с 200 млн. дълг, кметът на София я рита като топка към министерския съвет, сякаш им бие дузпа. И радиаторите студени, докато въпросът се реши.

И докато политолозите в кръчмата се питат колко е богат Ковачки и дали не са го ударили, щото си направил партия (виж материала встрани), София го закъсва. Писъците предстоят. Парно може и да няма до Коледа. Половината софиянци не плащат и се заканват, че няма да платят, защото са недоволни от сметките. Дружеството не може да си събере неплатеното - съдът е неефективен (а топлофикациите на Ковачки нямат проблем - едни здравеняци обикалят длъжниците). Държавата трябва да бръкне и да плати от джоба на данъкоплатеца вместо онези, които не са си платили. И не само на тях - дотирането на парното ощетява всички останали данъкоплатци, които се топлят с ток, въглища и дърва. И може да бъде санкционирано от Брюксел.

Подкрепа за тези, които не плащат, дава и парламентът - депутатите не искат да гласуват закон, който позволява да се спира парното на блока, половината от който не са си платили.

Кметът на София прехвърля отговорността. А в цяла Европа подобни дружества са с участие на общината. Дори над над 50%, като в Стокхолм, примерно. Приходите са значителни, 30% от горивото е боклукът на града - без никакви заводи за преработка. Тук кметът популист Борисов направи софийския боклук най-скъпия в България, и не му идва наум, че той може да е гориво. А на това отгоре иска да подари и общинско дружество на държавата, за да прехвърли към нея недоволството на хората. Е, това се вика български политик.

По традиция от социализма тук искат от държавата - да намали цените, да вдигне заплатите. Като и тия от Кремиковци - държавата да троши пари на данъкоплатеца, да им дава заплати - на едно частно предприятие, което никой не иска да купи и е нерентабилно. Откъде накъде? За парното е същото - като газът е скъп, държавата да го плаща.

Очертава се софиянци да си приготвят по едно кюмбе, щото с радиатори на ток ще започнат да откриват колко всъщност е евтино парното.

Христо Ковачки излиза от кабинета на кмета Бойко Борисов 2005 г. Снимка: Булфото

Бизнесменът Христо Ковачки, който беше обвинен вчера за тежки данъчни престъпления и му бе поискана рекордна парична гаранция от 300 000 лв., е една от загадките на българския бизнес.
Как един търговец от Самоков, започнал с базари в родния си град, стана най-големият частен инвеститор в енергетиката, собственик на ТЕЦ-ове, топлофикации в 5 града, предприятия, търговски обекти, застрахователна компания и банка?
Според полското списание „Впрост“, което прави класации на богаташите в Източна Европа, Ковачки в момента е най-богатият българин след Васил Божков.

Преди седмица партията на Ковачки „Лидер”, заедно с ВМРО и земеделците от ЗНС, основаха коалиция „Напред” с идеята да влезнат в следващия парламент и да управляват. Веднага след ареста на Ковачки тръгнаха слухове, че обвинението има за цел да се попречи на бизнесмена да влезе сериозно в политиката. Но бившият шеф на ЦСБОП Ваньо Танов съобщи пред медиите, че материали за Ковачки са внесени в прокуратурата преди 2 години. Съответно такова обвинение прокуратурата може да повдигне след продължително разследване, още по времето, когато партията и коалицията на Ковачки не са били замислени.
През 2001-2003 г. Ковачки е заявявал в медиите, че има сериозни амбиции да инвестира в енеретиката. Енергийните шефове по това време гледат на него подигравателно. Някакъв търговец, продавач на консерви за Русия, дребен далавераджия, случайно спечелил на търг през 2000 година два ВЕЦ-а от Агенцията за приватизация. Тогава медиите в България пишеха, че енергийният бизнес е прецизно разпределен между различни лобита и в него няма шанс да попадне случаен човек, ако не е член на някоя от енергийните „секти“ - на въглищарите, на ядрените босове, на газаджиите и т.н. Само две години по-късно заглавията на вестниците тръбяха: „Христо Ковачки стана най-големият частен инвеститор в българската енергетика“.

В енергийния сектор Ковачки притежава:

“Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.),
“Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”),
Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество),
Мина “Черно море” (въгледобивно дружество),
Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество),
Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество),
Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество),
Мина “Република” (въгледобивно дружество),
ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW),
ТЕЦ “Бобов дол”,
ТЕЦ “Сливен”,
“Топлофикация – Враца”,
“Топлофикация - Велико Търново”,
“Топлофикация – Габрово”,
“Топлофикация – Плевен”,
“Топлофикация – Бургас”.

Той притежава още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления). Има предприятия за фина механика и оптика.
Участва в “Общинска банка” - София и “Общинска застрахователна компания” – София.
От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др.
Справка във фирмения регистър в България показва, че името му фигурира в над 180 различни фирми и дружества. Също така има връзка с имената на още над 160 собственици и акционери в различни фирми. Толкова участие в различни сфери на бизнес е извън възможностите на който и да е нормален бизнесмен и може да се определи като феномен.

Хронология на едно забогатяване

Христо Ковачки е роден в Самоков през 1962 година. Висшето си образование завършва през 1988-а в СССР в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика.

Започва бизнеса си с търговия. Според публикации в медиите през 2000 година той притежава няколко базара, супермаркети и малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Никой, никъде, не е коментирал откъде натрупва толкова капитал, за да започне големите си инвестиции.

Влиза ...

Кметът на София и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се изпусна на два пъти само за една седмица и в България се размириса.
Най-напред пред бТВ се опита да оправдае т. нар. възродителен процес и Живков. И изправи на нокти и турците, и българите – пак ли се почна? Ще ги преименуваме ли още веднъж?
После Борисов се опита да замаже гафа и успокои турците. Ден по-късно нахално каза – вади се етническата карта и се говори за нов възродителен процес, за да отвлекат вниманието… Ами кой всъщност заговори за възродителен процес?

Резултатът не закъсня - след изцепката на лидера на ГЕРБ, ДПС веднага поиска в парламента да се приеме закон, който осъжда възродителния процес. От това следват нови циркове - “Атака” да се разлае, националистите извън парламента, живковистите, бойковистите и т. н.
Очевидно е, че т. нар. етническа карта се разиграва точно от Бойко Борисов. Може би иска да привлече гласове от националисти, може би иска да подготви почвата за съюз с “Атака”? Негова си работа. За сметка на какво, обаче? Като разклати държавата?

Дни по-късно Борисов пак се изпусна, този път по повод изявлението на премиера Станишев, че БСП няма да допусне ГЕРБ до властта и България да се мутризира. Кметът отговори: „…Бих направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на взимането на важни решения.” Това е недвусмислено обвинение в хомосексуализъм към премиера.

Ако се сравнят взаимните нападки на премиер и кмет, се вижда следното – Станишев обвинява Борисов във връзки с мутри, за което неведнъж е ставало дума. Самият Борисов не отрича, че е бил съдружник във фирми с мутри. Биографията му на бодигард го причислява към тях, малко или повече. Дали и как управлението му в общината е свързано с мутризация, може да се спори. Но въпросът е за политика.
Преведено на директен език, Станишев казва: “Ти си мутра.” Борисов отговаря: “Ти си гей.” А това вече е въпрос на сексуална ориентация.

Какви са основанията на Борисов да отговаря така? Слухът, че премиерът е гей, често се разпространява пред журналисти от Борисов. Това е добре известно в медийните среди, тъй като кметът общува свободно с журналисти. По форумите в Интернет пишат премиера с името СерГей. Внушенията идват от привърженици на “Атака”, на Борисов, от различни недоволни от управлението и от страна на т. нар. ченгесарница. Но няма основания да се твърди, че премиерът има обратна сексуалната ориентация. Някои клюкарски вестници намекват, че Станишев е гей. Но избягват да раздухват клюките, че премиерът има любовни забежки зад гърба на жената, с която живее - както раздухват подобни клюки за други политици.

Борисов насочва недоволните, като му създава образ на гей. Дали това е почтено или не, по-важното е, че на практика кметът подменя критиката към управлението на Станишев с дискредитиране на примитивно равнище.

Ситуацията поставя въпрос за политическото бъдеще на Бойко Борисов. Неговата партия е член на Европейската народна партия, но само за седмица той направи две прегрешения – защити, макар и с уговорки, възродителния процес и отправи “обвинения” в хомосексуализъм, което само по себе си е скандално от гледна точка на европейските ценности. Не става въпрос за присъствието на гейове в политиката (например кметът на Париж, кметът на Берлин са такива), а за демократични принципи и отношение. Хомосексуалистите са били изтребвани по време на Третия райх наравно с циганите и евреите. Агресивно отношение към тях показват днешни националисти, които в много случаи са зле прикрити фашисти.

Очевидно Борисов се самозаявява като политик, по-близък до загиналия неотдавна австрийски националист Георг Хайдер, отколкото като десен демократ. Реакцията от ЕНП сигурно няма да закъснее. Любопитното е, че именно националистът Хайдер ...

Колко беше добре при соца - със 165 лв. заплата на млад специалист и 50 лв. пенсия

Запазен брой на “Работническо дело” от 80-те. Вижда се какви важни заглавия имаше на първа страница на българския официоз.

Колко беше добре при социализма, по времето на Тато – изчетох куп коментари в този дух из форумите в Интернет тия дни. Повод бяха материалите за годишнината от 10 ноември.
На самия ден бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров направи пред една телевизия много впечатляващо изказване. Тодор Живков, каза той, взема България на 6,5 милиона население и на 10 ноември я остави 9 милиона. Тоест жените раждаха, хората правеха любов, а сега за 19-20 години от 9 милиона станахме 7 милиона, заключи Чакъров.
Изказването му, като особено оригинално, го цитираха няколко вестника.

Ех, соц незабравим…
Така ли беше, наистина? Дали от скръб по Тато и по соца жените спряха да правят любов и да раждат?
Ако трябва да се отговаря сериозно на Чакъров, това, което казва, е голяма лъжа, в стила на живковите. Първо – България не стана 9 милиона. Аха да стане и Живков разгони към половин милион с възродителния процес. Толкова се изселиха в Турция, напъдени от родината си, от държавата по-точно.
А самата държава беше като затвор за българите. По границата й дори имаше телени мрежи. На Запад пътуваха малцина. Затова, естествено, след като България престана да бъде затвор, около 1 милион емигрираха. Има и временни гурбетчии, сезонни работници и т. н. Тръгнаха да търсят щастието си по света, докато тази забатачена държава „се оправи”. Защо някой трябва да ги вини?
Мнозина мотивират емиграцията си с това, че „комунистите” в България още дърпат конците, станали са червени капиталисти и т. н. И че заплатите са ниски, нагласите на хората са още комунистически, няма свобода за частна инициатива, предприемачество. И хората се радват на изказвания като това на Костадин Чакъров.
Привържениците на онова време пък повтарят, че тогава всички ходели на море, а парното и тока били евтини…
Такива спорове в Интернет колкото щеш. Дали обаче може да се измери в цифри било ли е по-добре при социализма?

…
Неотдавна размествах на балкона едно шкафче и като го обърнах, видях етикета на гърба му. Останах като гръмнат – цена 88 лв. Цялата икономика на социализма изведнъж изникна пред очите ми. Шкафче, изработено от популярния за соца материал талашит. Широко една педя и половина, с едно чекмедженце (от фазер – пресован картон) и една дървена вратичка. За непосветените ще кажа, че тогава заплатата на млад специалист беше 165 лв.

Курсът на долара беше 1 лв. официално, 3-3,50 на черно. В магазините се продаваха маратонки „Ромика” за 36 лв. После пуснаха и „Адидас”. Всичко – българско производство. Разбира се, за тях ставаха опашки. Като се чуе, че ще пускат „Адидас” в спорния магазин до хотел „Рила” в центъра на София, отпред се струпа опашка. Случайни минувачи виждат, зарязват работата си и се нареждат. Почват скандали и се правят списъци. Екипировка за ски беше цяло състояние. И тичане, търсене, връзки, да си купиш примерно вносни ски-обувки. Но това със ските бяха глезотии.

„Не съм предполагал, че парите няма да ми стигнат за храна” – това ми сподели мой приятел актьор, пратен по разпределение във Видинския театър. Живееше в квартира, за която не плаща наем – това му беше уредила местната власт (без да е длъжна). Иначе заплатата му от 165 лв. на млад специалист нямаше да стигне. Но се оказва, че не му стигаше и за храна. Това – към 1980-та. Същите бяха заплатите и за млад инженер, млад архитект… След това положението се влоши и храните ставаха все по-скъпи. Ако влезеш в магазина, 5 лв. не ти стигат за нищо, ...