Проф. Христо Георгиев:
Продават ни фуражни домати, подходящи за говеда

Проф. Христо Георгиев. Снимка: Светослава Банчева

Проф. Христо Георгиев е 81-годишен. Завършил е генетика на доматите и от 55 години работи в тази област. Последните 15 години живее и работи в Лас Палмас, Гранд Канария - Канарските острови, където е научен консултант по селекция на доматите. Специализирал е в Швеция. Работил е като научен сътрудник в различни западни фирми. Специалист е по F1-хибридите. Това са домати, които проявяват по-голяма жизненост като обединяват наследствени добри заложби на подбрани сортове. Има създадени около 15 директни сорта домати, които масово се произвеждали в ТКЗС-тата по времето на социализма в България. Днес семена за отглеждането на тези сортове („Бела“ - за консерви, „Венера“, „Меркурий“, „Дружба 1300“, „Трапезица“, „Болоня“ и др.) се продават от фирма „Геосемселект“, която проф. Георгиев създава веднага след промените през 1989 година. От хибридните сортове, които също се продават и до днес от фирмата, голямо приложение в селското ни стопанство преди 1989 година е имал сортът „Кристи“. Проф. Георгиев е негов съавтор заедно с академик Даскалов (патронът на селекцията на домати в България). Заедно с акад. Даскалов са съавтори и на много ранен сорт домати, който се нарича „Теста” и се отглежда без колове, направо на земята. Други известни сортове домати, създадени от проф. Георгиев, са „Балкан“, „Ком“ и „Салат“, „Рила“, „Бонус“. Има над 180 научни публикации в областта на селекцията на доматите и семепроизводството.

- Къде изчезнаха хубавите домати?

- Да започнем с това какво е доматът. Първо, доматът не е зеленчук, както много специалисти и учени твърдят. Доматът е плод. И то плод - тип ягода. А какво е ягодата и кое е най-характерно за нея – сочността. Всички нежни, сочни плодове трябва да се топят в устата, а не да ги дъвчеш мъчително и да ти хрупат. Това е най-важното във вкуса на домата – да е сочен.
Не само в България, но и във всички страни, едно време производителите чакаха да узрее плодът в собствената им градина или някой градинар в рамките на селището произвеждаше и продаваше на пазара. Обере ги вечерта и на другата сутрин отиде на сергията. Това са пресни, сочни и узрели на корен домати. Обаче времето се мени. Започна голямото, концентрирано производство на домати. Големите пазари и търговците вече искат домати, които да издържат на дълъг транспорт и на манипулации. А това не е като да го откъснеш, да го сложиш в щайгата и да го занесеш на пазара.

Снимка: Светослава Банчева

Те ги сортират на машини, търкалят ги и т.н. Старите домати бяха нееднообразни по форма – по-плоски, кръгли, ръбати, месести, обаче бяха с голяма сърцевина. Най-вкусният български домат е сорт „Идеал“ – хубав, сочен, с едри плодове, но той има този недостатък, че е труден за пазарна продукция. Той може да се отглежда около селото, в града или на двора, обаче не дава висок добив. Пазарът не може да се крепи на дребни производители, а още по-малко – на любители, които садят за себе си. Естествено е търговците да предпочитат домати, преди всичко твърди, оформени, гладки, издръжливи на транспорт и на лагеруване. Като стои изложен на сергията, ако днес не се продаде, утре пак да изглежда здрав, че и на третия ден, и на петия, че и по седмица, по две. Накрая започнаха да искат домати, които могат да издържат до няколко седмици след откъсването от плода. Това качество на домата се нарича long shelf life (дълго живеещ на рафта) и е много добро за търговците.
Първо започнаха да правят такива домати в Израел чрез кръстосване на ...